Velingrad
 16 09 19
 
_HELP   _SITEMAP   _CONTACTS
Bg | En | De | Ru
Древност


Историята твърди, че първи траки от племето беси, са проникнали в Чепинската покрайнина и са създали там кипящ, живот. Това било може би през VII век (по-сигурно през V век) преди новата ера, а може би и по-късно, когато равнината не успявала да изхрани сгъстеното там тракийско население. Създало се благоденствие. Богатите с дивеч планински гори и местности осигурявали прехраната и облеклото. Горите давали и богат материал за устройването на домашния бит. По просторните пасища се появили стада. Добиваните, макар и примитивно, метали послужили за отбрана и лов.

Но завистливи съседи не оставили на мира новоселниците.

И бесите трябвало да се превърнат в стражи на своя живот и на земята си.

Не било достатъчно самовъоръжението. И пътищата, който водела за долината, трябвало да бъдат опазени с твърди стени. Тогава, по всичко личи, възникнали и първите укрепления по клисурите и възвишенията. Издигнали се яки градища, зад които в усилни години населението се укривало и отбранявало от нашествени-ците - вражески войски или разбойници-грабители, своите  земи и свободата си.

Бесите очаквали  закрила и от боговете си, но разчитали повече на своите човешки сили. Те били храбри. Стари автори - Херодот, Тукидит, Ксенофонт и други пишат за тях:

„Taм, в Тракия, била страната на блаженството, която лежала високо „над планината" (Бора), където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, гдето служели жреци от племето „беси". Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионис в Родопите, дето ходили и Александър Македонски, и бащата на Октавиан Август да гадаят за изхода от походите им срещу тракийците.”

И още:

„Разбиването на Филип V използувал и одриският цар Севт IV, който прогонил македонския гарнизон от Филипопол. За да му отмъсти и предварн една голяма коалиция, която се подготвяла от одриси, беси и дантелити (последните с център Кюстендилското поле), Филип, според Полибой, предприел поход в Тракия  но без всякакъв резултат (183 г. пр. н. е.).

А на друго място намираме:

„На път за Азия съперникът на прочутия Марий, Корнелиус Сула минал през Тракия, разбил синтии, меди и дантелити  и ограбил Дардания. С плячката на-градил войниците си и отпътувал. Но и това не помогнало. Меди, беси и други планински племена продължили нападението си. Тогава Рим се принудил да разположи пет легиона войски на трако-македонската граница, за да спре нашествието. Но бесите, прочути като „разбойници на разбойниците'', се спускали с други племена от родопските си скривалища и продължавали опустошенията. Тогава проконсулът Апнй Клавдий бил пратен със силна войска в родопския лабиринт да изкорени тракийското разбойничество. Клавдий се вплел в кървави и продължителни боеве, но след като дал много жертви, се разболял и умрял. Удало се след това на проконсула Марк Лукул, през 73 г. пр. н. е. да разбие бесите в кръвопролитно сражение из Родопите, подпомогнат на-вярно от одрисите.”

Данните изпълват нови страници от историята:

 „Така наследникът на Садалас (одриски цар), Котис III, влязъл във вражда с бесите. Рабукент, главатар на бесите, съобщил на римския претор Калпуний Пизон, че ще му се постави на разположение, ако му помогне срещу Котис (57 г. пр. н. е.). Пизон обаче, подкупен от Котис, както го обвинява Цицерон, убил Рабукент, с което нарушил неприкосновеността на посланиците. Котис  римска помощ, станал най-силният владетел в Тракия."

Римското владичество неоспорвано от никого, продължило да господства над земята на бесите и Чепинското корито до 362 година пр. н. е., когато се създала Македонската държава, която обхванала областите: Евматия, част от Пелагония ог север, като границата била прокарана между Охридското и Преспанското езеро, достигала близо до Стоби, пресичала на изток долината на Вардар, Допирала до Струма и донякъде вървяла по нейното течение; завивала след това на югозапад и достигала до източния бряг на Солунския залив.

При Филип II (359-336 г. пр, н. е.) северните граници на Македонското царство стигали близо до Скопие, покачвали се по билото на Осогово, през Рила и Средна гора достигали билото на Стара планина до нос Емине.

В тази македонска държава попаднали целите Родопи, където римското владичество било премахнато. Това положение се запазило до разпадането на македонското царство, когато Римската държава, след приключването на пуническите войни, се превърнала в завоевател и овладяла целия Балкански полуостров.

От двете главни области на Балканския полуостров, римляните създали префектурата Илирик и диоцеза (провинция) Тракия. Чепииското корито попаднало в провинция Тракия.

От римското владение на Чепннското корито не са останали особени следи и паметници. Чепинското корито и селищата в него са били доставчици на Рим - съдействували за благополучието на столицата, за блясъка на императорските дворци. Жителите на завладените земи станали роби, за които не са били полагани никакви грижи. Пътищата, конто минавали през Родопите и Чепинското корито, изгубили своето военно  и стопанско значение за провинции Тракия и метрополията.

Нашествията на квади, маркомани, язиги, готи и др, през III и IV в. не засегнали Чепинското корито. Само, и то незначително, битката с варварските нашественици, станала през 378 година в провинция Тракия, се отразила в Родопския лабиринт, без да има политически последствия. Може да се предполага, че в тоя голям двубой чепинското корито е било ограбено, населението прогонено, а стадата послужили за изхранване на войските.

Не е известно какви отражения е дал в Родопите упадъкът на Великата римска империя, която се разпадала под постоянните нашествия на все нови и  нови варварски, млади и жизнеспособни народи. От римското владичество на територията на днешен Велинград не останали много следи. Най-важна между тях се счита старият каптаж на топлата минерална пода при старата баня в Каменица и намерените монети от римско време. Оскъдицата се обяснява със слабото, незначително проникване на римската държавна администрация в този край.

Трябва да се отбележи, както подчертава Ив. Батаклиев, че в Чепинско не са намерени никакви следи и от старите гърци, които изобщо не са прониквали в този край.

others
   Login
   Contacts
   Включване в сайта
   Реклама: Печат на платежни нареждания
   ФЕЙСБУК СИГУРНОСТ
 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2012
Developed by NIT