Град Велинград arrow Фолклор
 12 10 24
 
_HELP   _SITEMAP   _CONTACTS
Bg | En | De | Ru
Фолклор
Фестивали и обичаи

Традиционен празничен календар:

Традиционният празничен календар на Чепинско съвпада с тези на околните райони в частност и с българския като цяло. Тук ще се проследят празниците и обичаите, наложили се през ХХ век като основни за района и придаващи му определена специфика. За конкретен празник ще бъдат посочени като пример селища или квартали, в които се отбелязва с особена тежест. Необходимо е да се отбележи, че във традиционния календар паралелно функционират два религиозни пласта - християнски и мюсюлмански.

Зимен цикъл:

Димитровден, Касъм ( 26.Х./8.ХI.) поставя началото на зимния период на годината. На този ден се разплащат с овчарите. В Драгиново младежи излизат извън селото, берат здравец и есенни цветя(плодове?), играят, веселят се през нощта.

Никулден(6.ХII.) се отбелязвал от жени на Никульова черква, край Каменица. На църквището са запалвали свещи и раздавали пити. Има направено дървено параклисче, изгражда се в непосредствена близост параклис “Свети Никола”.

Коледа(25.ХII.) е един от най-тържествените зимни празници. В Каменица е известен като първата от трите бъ(о)дни вечери. Празникът включва обредния огън - на Бъдни вечер(24.ХII.), обредната трапеза - Бъдни вечер и Коледа. От Коледа започват Куруконджови дни, които продължават до кръщаване на водата - Йордановден; при мюсюлманите тези дни са от 6.I. до 19.I. Съпроводени са с забрани и вярвания, свързани с бродещите през този период демонични същества - куруконджори.

Нова година,Васильовден(1.I.) е втората бъдни вечер. Приготвя се боговица - обреден хляб. На сутринта децата отиват на "сурва". Те сурвакат и християни и мюсюлмани съседи за здраве и плодородие. Васильовден е отбелязван с особена тежест от ромската общност в района (Банго Васил).

Йордановден(6.I.) е третата бъдни вечер. В Каменица се нарича Попова Коледа вечерта на 5.I. заради обикалянето на къщите от свещеника и ръсенето със светена вода. Обредността на самия Йордановден включва хвърлянето на кръста и е свързана с младоженчески обичаи. Отбелязва се в Чепинската котловина – Велинград, Ракитово, Костандово, Дорково.

Бабинден(21.I.) е празник, със отделяно специално внимание през ХХ век. През определен период - 70-те и 80-те години, той е официален почивен ден за целия район. Празникът включва обредите "Поливане", обредна трапеза и обредно изкъпване на бабата - "влечугане".

Сирни заговезни, Заговелки, Прошки е съхранен като традиционен празник през целия ХХ век. Характерен елемент на празника са огньовете, наричани "гаганица" или "гаро". Край тях се организират трапези и веселие. Маскираните участници в игрите наричат "бабугери" и "карнавале".

Св.Четиридесет мъченици, Къркчибук, е почти забравен от християните, но запазен и отбелязван от мюсюлманите в района, особено в Драгиново. Младежите излизат извън селото, събират зеленина - здравец, правят се люлки, през деня до късна нощ, люлеят се. Ходят на седенки, играят и пеят на тях..

Великден - наред с общоприетата великденска обредност, специфичен характер придобива в Чепинско писането с восък и писалка на великденски яйца. Геометрични, растителни, рядко зооморфни орнаменти придават изключителна красота на великденските писани яйца от Чепинско - Велинград и Ракитово. Затова те се съхраняват като украса в домовете на християни и мюсюлмани, включват се в традиционните обреди за плодородие, предпазване от градушка, апотропейни практики за здраве.Тази традиция е съхранена и до днес. В Каменица на Разпети петък в църквата се раздава здравец,затова самият ден носи името Здравков ден.

Света Петка, Живоприемни извор се отбелязва на Светли Петък на параклиса в квартал Лъджене, Велинград с курбан.

Спасовден e локален празник на Чепино(кв. на Велинград) и се отбелязва в местността Св. Спас. Елементи на празника са водосвет край църквището, хлебна жертва, курбан, обща трапеза и веселие. Обредните практики започват в началото на ХХ век от новосформираната християнска общност на селището след просънуване на мястото, отразено в предание.

Св.Троица и Св. Дух е църковният празник на Каменица. През първият ден се украсява църковния храм, изпълнява се трикратна обиколка на храма с хоро и песен, отслужва се литургия. На следващият ден - Св. Дух, е празникът на селото, сега квартал на Велинград. В средата на ХХ век се провеждали курбан, общи трапези и веселие, панаирни пазар и спортни игри.

Рамазан байрам е месец на говеене - строг пост, за българите мюсюлмани. Сеферджии - момчета с тъпани и украсена елха, оповестяват началото на постите.Традицията е запазена в Драгиново , но се разпростира и в други селища от района. Последните три дни се прави халва, баклава, сладкиши и се раздават на съседи - мюсюлмани и християни(Ракитово, Чепино).

Курбан байрам е най-значимия празник в годината на българите мюсюлмани от Чепинско. В деня преди празника - арфа/е, се раздават сладкиши. През първия ден след молитвата в джамията се заколва курбана със съответните обредни практики. През втория и третия ден се раздава курбана - на мюсюлмани и християни(Велинград, Ракитово, Дорково, Костандово), гостува се на родители, роднини и приятели. Организират се празнични мъжки хора(Чепино).

Ашуре е празник на българите мюсюлмани, обоснован в района с легенда (Драгиново, Сърница). Домакинята вари всякакви зърна; част от варивото се раздава, няколко зърна се хвърлят през покрива и в градина за плодородие.

Летен цикъл:

Гергьовден, Хадерлез е един от най-големите и богати на обредност празници в Чепинско. Обредното къпане е променено и съобразено със специфичните условия - жените се къпят на 6.V. рано сутрин преди изгрев във минералните бани, в басейна разхвърлят здравец, има обща трапеза, песни и хора след изкъпването. Наричането на китки е разпространено в кварталите на Велинград - Каменица, Чепино - сред християни и мюсюлмани. Курбани се правят - в двора на храма Св. Георги - Чепино, Гергевана(вр. Острец) - до средата на ХХ век, Гергьовица при параклис Св. Георги край Каменица. Последното свято място започва да се тачи след просънуването му. Двукратно през 20-те и 90-те години е изграждан параклис. В Драгиново се правят люлки и врътки, пеят и играят хора край тях, годениците раздават боядисани от тях яйца на момковата страна. Коленето на гергьовско агне следва общата традиция. Празникът се отбелязва от всички конфесионални и етнически общности в Чепинско - християни и мюсюлмани, българи, армъни(власи), роми - с особена тежест в празничния им календар.

Св. Илия, Илинден(20.VII,2.VIII.) - Отбелязва се на три места в Чепинско - храмов празник в Дорково, прераснал във фолклорен събор през 90-те години на ХХ век; Илин връх (църквището Св. Илия) край Каменица почитано с курбан след просънуване на мястото през 20-те години на ХХ век; Св. Илия край Чепино(над Клептуза) с обредни практики за измолване на дъжд.

Света Петка (14.Х.) Отбелязва се на параклиса “Света Петка” Юндола с курбан.

Светски празници:

Ден на Велинград (1.VІІ.) Празнува се от 1988 г. С него започват Велинградските културни празници (м. юли и август). Като дата се променя в първа неделя на м. юли.

Фолклорни фестивали в Северозападните Родопи:

Костандово – в рамките на празника на града, еднодневен с гостуване на състави от района на Западни Родопи и Пазарджишко, 21 май (или събота, неделя непосредствено до този празник)

Велинград – в рамките на Велинградски празници на културата са поканени фолклорни състави от района и от чужбина, 1 – 15 юли

Ракитово – в рамките на празника на града са поканени за концертни изяви фолклорни състави от района и гости от чужбина, 6 и 7 юли

Дорково – Международен фолклорен фестивал за изворен фолклор. 1 – 5 август, най-големият фолклорен фестивал в този район на Родопите, влиза в програмната схема на ЦИОФФ

Цигов чарк (Батак) – Регионален фолклорен фестивал за Пазарджишка област, 15 август (съботата и неделята след Успение Богородично)

Юндола – традиционен събор на селищата от този район на общината, третата неделя на м. август

Цигов чарк – Международен фолклорен фестивал на армъните, с гости от всички балкански страни, втората събота и неделя на м. септември
други
   Контакти
   Реклама: Печат на платежни нареждания
   ФЕЙСБУК СИГУРНОСТ
 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2023
Developed by NIT